Летните месеци са време за активна и пълноценна почивка за цялото семейство. Време да сме повече заедно, време да легнем на тревата и да чакаме някоя падаща звезда с надежда за сбъдване на желание. Лятото е времето на морето, на синьото, на жълтото, на усмивките и сладоледа. То е и чудесно време за излети в планината, когато жегата в града е нетърпима и въздухът е нажежен и сгъстен до пръсване. Планината ни приютява със зеленото си хладно дихание, с дебелите сенки на старите големи дървета, с шума на ручеи и игриви поточета. В планината се диша добре и изнемощелите ни от градския смог дробове се пълнят с наситен с горски аромат въздух, попиват го и се пречистват. В планината се диша леко. Там мислите ни стават по-светли, вярата ни по-голяма, надеждата ни по-силна.
Планинските курорти предлагат множество удобства, с които съвременият човек е свикнал и които са част от ежедневието му. Като банята примерно или като меко удобно легло. Хотелът, колкото и да е невероятен, не може да предложи това, което природата може и то без усилие. Ако не ви е толкова страх от разни досадни дребни насекоми и подобни гадинки, с които трябва да се справите, използвайки някои съвременни средства и някои не толкова съвременни хитрини, то планината ще ви омагьоса, че ви очарова, ще ви накара да я обичате и да се връщате винаги при нея. Ще идва в съня ви, ще запечата аромата си в спомените ви и никога няма да ви напусне усещането за нейното великолепие, тишина и покой.
Лятото е времето, в което е добре да вземете палатката и хладилната чанта и да прекарате няколко нощи под звездите. Забавлението е гаранция. Всеки помни вкуса на месцето, печено на жива жарава, всеки е търсил картофчетата под въглените в огнището и всеки е горил езика си с тях. Всеки, обаче, е запомнил и вкуса, и мириса им. Това е спомен за цял живот.
Ако решите да се нагълтате с по-голямо количество свеж въздух и да си отпочинете от невъзможния градски шум, то вашето място е планината. Днес се предлагат чудесни решения за хората, решили да прекарат свободното си време там. Вариантите за палатки, в които да отпочивате са много. Избирайте стоки от доказани производители , които гарантират за качеството на своите продукти, за да бъде ваканцията ви спокойна и без излишни затруднения при сглобяване или разглобяване на палатката. За по-голям комфорт и през деня, и през нощта, може да ползвате специално разработените за къмпинг условия надуваеми дюшеци. Повече от това не ви е нужно. Е, разбира се, ще трябва да си осигурите храна и питиета за малките и за големите участници в лятното ви приключение. Чадъри няма да са Ви необходими, планината ги предоставя, безплатно.
Почивайте в тихата прегръдка на планината, наслаждавайте се на цветовете, на ароматите й. Забавлявайте се, говорете, пейте песни и разказвайте стари или пък страшни истории вечер около огъня, но не забравяйте да пазите от пожар, да пазите чисто и да не нарушавате крехкото равновесие, което поддържа красотата на живата природа. Говорете с нея на един език. Тя разбира вашия. Заслушайте се и ще чуете нейния глас. Той разказва приказки. Чудни приказки.
петък, 2 август 2019 г.
Ваканция
Някога, не много отдавна, едно момиче, което умело играеше с думите, написа едни чудни стихове.Може и да не се сещате коя е тя, но стиховете й със сигурност знаете. Ето част от тях:
"...Мила ваканция, пазя те, имам те
"...Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза..."
Тези топли думички написа великолепната Петя Дубарова и те завинаги ще останат при нас. Ще си ги припомняме всеки път, когато се сетим за най-чудесното време - ваканцията. Зимна, пролетна или лятна, особено лятната, ваканцията несъмнено води в класацията за най-обичани думи и не само на децата, а и на всички нас. Какво по-хубаво време от това, в което не се будиш сутрин от аларма с ужасен сигнал, какво по-хубаво от късна закуска в леглото, какво по-забавно от ден, прекаран с приятели на басейна или на плажа при любимото синьо и топло море. Времето, когато учебниците са затворени, контролните са забравени, когато усмивките са с наднормено тегло, когато крака са боси и очите са пълни с искри. Какво по-чудесно от късна вечеря в капанче на плажа, когато бризът е кротък и мек като дълго желана прегръдка, когато заспиваш, а кожата ти ухае на сол или когато сутрин се будиш от шум на вълни и нямаш търпение да се мушнеш в банския и да изтичаш на плажа. Ваканцията е онова невероятно време, когато всичко е шарено- дрехите, чадърите, сладоледът и коктейлите, но най- шарени са мечтите. Това е времето, когато те са толкова ярки и толкова близо до нас, времето, в което се сбъдват и времето, в което се раждат нови още по-пъстри, още по-големи, още по-невероятни и смели. Ваканцията е винаги трепетно чакана, сънувана, желана, тя винаги ще бъде най-обичаното време в годината.
- Какво би било, ако няма ваканция - питам децата пред блока. Те са наредили бутилки лимонада на малка разтегателна маса. Сложили са голяма купа с лед, картонени чаши и сламки. Черпят всички, които минават и не искат пари, те просто се забавляват да създават усмивки. Какво ми отговориха ли? Само една дума, но пък всички в един глас: "- Ужасно!" Съгласна съм с тях, без ваканция би било наистина ужасно!
Отивам да извадя от шкафа стария си сак и оранжевите джапанки, те знаят че вече им е време за път. Време ни е за шарена ваканция и безброй мечти. Колкото песъчинки на брега, толкова са и мечтите ми? А Вашите?
Тези топли думички написа великолепната Петя Дубарова и те завинаги ще останат при нас. Ще си ги припомняме всеки път, когато се сетим за най-чудесното време - ваканцията. Зимна, пролетна или лятна, особено лятната, ваканцията несъмнено води в класацията за най-обичани думи и не само на децата, а и на всички нас. Какво по-хубаво време от това, в което не се будиш сутрин от аларма с ужасен сигнал, какво по-хубаво от късна закуска в леглото, какво по-забавно от ден, прекаран с приятели на басейна или на плажа при любимото синьо и топло море. Времето, когато учебниците са затворени, контролните са забравени, когато усмивките са с наднормено тегло, когато крака са боси и очите са пълни с искри. Какво по-чудесно от късна вечеря в капанче на плажа, когато бризът е кротък и мек като дълго желана прегръдка, когато заспиваш, а кожата ти ухае на сол или когато сутрин се будиш от шум на вълни и нямаш търпение да се мушнеш в банския и да изтичаш на плажа. Ваканцията е онова невероятно време, когато всичко е шарено- дрехите, чадърите, сладоледът и коктейлите, но най- шарени са мечтите. Това е времето, когато те са толкова ярки и толкова близо до нас, времето, в което се сбъдват и времето, в което се раждат нови още по-пъстри, още по-големи, още по-невероятни и смели. Ваканцията е винаги трепетно чакана, сънувана, желана, тя винаги ще бъде най-обичаното време в годината.
- Какво би било, ако няма ваканция - питам децата пред блока. Те са наредили бутилки лимонада на малка разтегателна маса. Сложили са голяма купа с лед, картонени чаши и сламки. Черпят всички, които минават и не искат пари, те просто се забавляват да създават усмивки. Какво ми отговориха ли? Само една дума, но пък всички в един глас: "- Ужасно!" Съгласна съм с тях, без ваканция би било наистина ужасно!
Отивам да извадя от шкафа стария си сак и оранжевите джапанки, те знаят че вече им е време за път. Време ни е за шарена ваканция и безброй мечти. Колкото песъчинки на брега, толкова са и мечтите ми? А Вашите?
Четене? През ваканцията? Това все още е добра идея!
Знаете, че в края на учебната година, учителите подготвят и предоставят на децата списък с препоръчителна литература. Това са произведения, които ще бъдат изучавани през новата учебна година. Няма съмнение, че ако децата отделят време да прочетат дадените произведения, това много би ги улеснило, когато в училище започнат работа по тях. Творбите, изучавани от 2 до 4 клас са основно в приказния жанр. Те са близко до начина, по който децата възприемат света. Фантсатични истории, приказки за животни- класически произведения и разбира се някои от по-съвременни истории. Във втори клас децата се запознават със света на Андерсен, историите на Братя Грим, с приказките на Ран Босилек и Ангел Каралийчев. Там, с шарените си чорапи, е разбира се и Пипи. Бъдещите третокласаници имат чудесни истории за четене, като приключенията на Ян Бибиян и приказките на познавача на детската душа Валери Петров. За четвъртокласниците нещата са една идея по-сложни и далечни. Те имат за задача да се запознаят с някои старогръцки митове и легенди, да се докоснат до богатството на езика в българските народни песни, както и да научат някои интересни български предания и легенди. Разбира се, приказната част е голяма и лека. За четвъртокласниците разказват Елин Пелин, Николай Райнов и Ерих Кестнер. И идва редът на петокласниците. Тук задачата за лятното четене е малко по-тежка. Старогръцка митология, славянска митология, митове за сътворението. Историите са чудесни, но езикът е малко сложен за децата. Така че, опитайте се да им помогнете, пояснявайки значението на някои непознати за тях думи, фрази или сложни пасажи. Добра идея е да им почетете и вие или да им разкажете историята така, както я чувствате вие. Винаги се стремете да ползвате повече прости изречения. Сложните изречения объркват децата и разконцентрират вниманието им. Това упражнение ще е полезно както за тях, така и за вас. Та, докъде стигнахме? Аха, до шести клас! Чудесна литература с водещ мотив- доброта и състрадание. Тук е Йовковият Серафим с палтото, нашарено с кръпки, където всяка кръпка е една сторена добрина. Тук е Малкият принц на Екзюпери и любовта му към едно капризно красиво цвете, с мъдростта на една лисица и силата на приятелството. В шести клас децата се запознават с тъгата в "Братчетата на Гаврош" на Христо Смирненски, с "Историята" на Паисий, с някои глави от романа на Вазов "Под игото" и с един от прекрасните разкази на Елин Пелин- "Косачи".
И сега, стигаме до мъчителния седми клас. Горещо препоръчваме, дори и децата ви да не обичат много да четат, пробвайте всички добри варианти, за да ги накарате да разберат, че ще им бъде много, много по-лесно в трудния седми клас, ако прочетат по-голяма част от предвидените произведения. Вероятно те не мислят така през ваканцията, твърде е вероятно, но е добре да прочетат поне по-обемните произведения като повестта "Немили-недраги" на Вазов и "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов. Всички останали произведения са с по-малък обем- това са разказите "По жицата" на Йовков, "По жътва" на Елин Пелин и "Една българка" на Вазов, както и лирическите произведения- на Ботев, Вазов и Яворов. Всички тези произведения са част от българската класическа литература и ако не за матурите, то за себе си е добре човек да ги познава. И понеже седмокласниците са вече големи хора, боравещи по-добре от родителите си с технологичните устройства, то пробвайте да привлечете вниманието с набиращите популярност аудио книги, достъпни в мрежата и прочетени от известни български артисти. Това е наистина добра идея и не само за седмокласниците, а за всички деца в горен курс. В програмата по литература, вероятно най-далечната и неприятна за четене от младежите е тази, която се изучава в девети клас- Омир, Есхил, Еврипид, жития и похвални слова. Трудна работа. Наистина трудна за съвремените деца. Познавайки изучваните произведения, мисля че, най-приятните часове по литература са в осми, единадесети и дванадесети клас, нищо че после има ДЗИ. Произведението, което е добре и ние да си припомнин от програмата за 10 клас е несъмнено "Ад" на Данте. То може да се чете винаги, нали?
Всички сме наясно, че живеем във високотехнологичен свят и че онази книга с корици, листа, с мирис на хартия и лепило не е вече толкова желана. Но само до момента, в който отворим на първата страница. После всичко е същото, както преди.
Казват, че днес децата четат по-малко, много по-малко. Може би е така, вероятно е така. Но дори и да четат по-малко, нека все пак не спират да четат изобщо. Дръжте книги по рафтовете вкъщи, нищо че те не им обръщат внимание. Някой ден ще се спрат и ще разлистят страниците. А там, между страниците, има много светове, някой от тях е и техният.
И сега, стигаме до мъчителния седми клас. Горещо препоръчваме, дори и децата ви да не обичат много да четат, пробвайте всички добри варианти, за да ги накарате да разберат, че ще им бъде много, много по-лесно в трудния седми клас, ако прочетат по-голяма част от предвидените произведения. Вероятно те не мислят така през ваканцията, твърде е вероятно, но е добре да прочетат поне по-обемните произведения като повестта "Немили-недраги" на Вазов и "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов. Всички останали произведения са с по-малък обем- това са разказите "По жицата" на Йовков, "По жътва" на Елин Пелин и "Една българка" на Вазов, както и лирическите произведения- на Ботев, Вазов и Яворов. Всички тези произведения са част от българската класическа литература и ако не за матурите, то за себе си е добре човек да ги познава. И понеже седмокласниците са вече големи хора, боравещи по-добре от родителите си с технологичните устройства, то пробвайте да привлечете вниманието с набиращите популярност аудио книги, достъпни в мрежата и прочетени от известни български артисти. Това е наистина добра идея и не само за седмокласниците, а за всички деца в горен курс. В програмата по литература, вероятно най-далечната и неприятна за четене от младежите е тази, която се изучава в девети клас- Омир, Есхил, Еврипид, жития и похвални слова. Трудна работа. Наистина трудна за съвремените деца. Познавайки изучваните произведения, мисля че, най-приятните часове по литература са в осми, единадесети и дванадесети клас, нищо че после има ДЗИ. Произведението, което е добре и ние да си припомнин от програмата за 10 клас е несъмнено "Ад" на Данте. То може да се чете винаги, нали?
Всички сме наясно, че живеем във високотехнологичен свят и че онази книга с корици, листа, с мирис на хартия и лепило не е вече толкова желана. Но само до момента, в който отворим на първата страница. После всичко е същото, както преди.
Казват, че днес децата четат по-малко, много по-малко. Може би е така, вероятно е така. Но дори и да четат по-малко, нека все пак не спират да четат изобщо. Дръжте книги по рафтовете вкъщи, нищо че те не им обръщат внимание. Някой ден ще се спрат и ще разлистят страниците. А там, между страниците, има много светове, някой от тях е и техният.
Децата и четенето
Помните ли коя е първата ви прочетена книжка? Едва ли. Много време е минало оттогава, много книги сте прочели, много неща сте преживели. Но със сигурност помните историите, разказвани ви от вашите родители преди сън, нали? Онези, понякога набързо съчинени приказки, в които често и вие сте били в ролята на някой от героите. Така започва всичко. С разказване.
Когато децата са много малки, те обожават да чуват гласа ви. Говорете им, разказвайте им приказки, нищо че още не разбират смисъла им. Важно е да чуват гласа ви. Пейте им, дори и да не пеете добре. Те не са капризни. Така ще изградите връзка, която остава за цял живот.
Щом децата поотраснат четете им кратки и забавни приказки. Има много такива. Ако пък умеете да съчинявате истории, това е просто чудесно. Правете го винаги, когато можете. Децата обичат тези моменти. Те слушат гласа ви, думите. Някои разбират, други още не, но асоциативно изграждат от всяка ваша история частица нов свят, техен, уникален. После ще започнат да ви прекъсват и да допълват историята, така, както на тях им харесва. И това е вече прекрасно. Те са малки невероятни творци. С малко думи създават истории, които големите не могат.
Четене. Това е следващата фаза. Научете ги да познават буквите. Има много забавни шарени книжки, които да ви помогнат. След азбуката, е ред на думичките. А те са толкова много. Не спирайте с историите, съчинявайте свои или им четете. Важно е как им четете и разказвате. Ако сте изнервени или притеснени, те ще усетят това. Опитайте се да влезете в историята, каквато и да е тя. Това ще помогне и на вас. Не забравяйте- различните герои имат различен глас. Пробвайте. Забавно е. Децата си умират от смях като ви слушат. Предложете им те да четат част от историята или репликите на героя, когото харесват. Става чудна игра. Нищо, че може и да е късно. Важно е да сте заедно и да се забавлявате. Време за сън все ще остане.
Дойде ли време за училище, не настоявайте детето да чете всички книжки от списъка, оставете го да избере тези, които му харесват. Даже и да ги избира само по кориците. Така то ще се чувства свободно в избора си и никога няма да намрази четенето.
Когато почивате на море или на вилата, носете по някоя книжка, от тези, които детето обича и разбира се, тази, която вие обичате. Това прави добро впечатление. И по страничка да прочетете пак е добре, не насилвайте нещата. Децата обичат да играят, това е много важно. Когато се уморят, почетете, разкажете си нова история, напишете я, за спомен. Снимайте се, копирайте снимката на хартия и я добавете към листа с историята. Не е зле, нали? Спомените са хубаво нещо. Остават с нас завинаги. Точно като онези истории, които още помните от детството, точно преди да заспите. Думички, с гласа на любим човек. Какво по-хубаво от това?
Когато децата са много малки, те обожават да чуват гласа ви. Говорете им, разказвайте им приказки, нищо че още не разбират смисъла им. Важно е да чуват гласа ви. Пейте им, дори и да не пеете добре. Те не са капризни. Така ще изградите връзка, която остава за цял живот.
Щом децата поотраснат четете им кратки и забавни приказки. Има много такива. Ако пък умеете да съчинявате истории, това е просто чудесно. Правете го винаги, когато можете. Децата обичат тези моменти. Те слушат гласа ви, думите. Някои разбират, други още не, но асоциативно изграждат от всяка ваша история частица нов свят, техен, уникален. После ще започнат да ви прекъсват и да допълват историята, така, както на тях им харесва. И това е вече прекрасно. Те са малки невероятни творци. С малко думи създават истории, които големите не могат.
Четене. Това е следващата фаза. Научете ги да познават буквите. Има много забавни шарени книжки, които да ви помогнат. След азбуката, е ред на думичките. А те са толкова много. Не спирайте с историите, съчинявайте свои или им четете. Важно е как им четете и разказвате. Ако сте изнервени или притеснени, те ще усетят това. Опитайте се да влезете в историята, каквато и да е тя. Това ще помогне и на вас. Не забравяйте- различните герои имат различен глас. Пробвайте. Забавно е. Децата си умират от смях като ви слушат. Предложете им те да четат част от историята или репликите на героя, когото харесват. Става чудна игра. Нищо, че може и да е късно. Важно е да сте заедно и да се забавлявате. Време за сън все ще остане.
Дойде ли време за училище, не настоявайте детето да чете всички книжки от списъка, оставете го да избере тези, които му харесват. Даже и да ги избира само по кориците. Така то ще се чувства свободно в избора си и никога няма да намрази четенето.
Когато почивате на море или на вилата, носете по някоя книжка, от тези, които детето обича и разбира се, тази, която вие обичате. Това прави добро впечатление. И по страничка да прочетете пак е добре, не насилвайте нещата. Децата обичат да играят, това е много важно. Когато се уморят, почетете, разкажете си нова история, напишете я, за спомен. Снимайте се, копирайте снимката на хартия и я добавете към листа с историята. Не е зле, нали? Спомените са хубаво нещо. Остават с нас завинаги. Точно като онези истории, които още помните от детството, точно преди да заспите. Думички, с гласа на любим човек. Какво по-хубаво от това?
Ходи ли ви се на море? На мен много! Пропускали ли сте лято с любимото синьо? Аз, да, няколко пъти. Това бяха по-тъжните ми лета. После цялата година ми беше по-трудна, по-тежко минаваха тъмните зимни месеци, енергията ми беше в пъти по-ниска, в геометрична прогресия с желанието ми за море. Родена съм и цял живот живея в най-големия и най-гъсто населен град, в столицата, но родното ми място е всеки град, всяко малко градче, всяко миниатюрно селце по брега на всяко море и океан. Знаете онази популярна мисъл, приписвана, не без основание на Хемингуей: : "Всичко, далеч от морето, е провинция!" Съгласна съм, безусловно съгласна!
Когато бях много малко момиченце, заминах надалеч с баба и дядо. Заминах в една страна, много далеч от мама. А, знаете, за малките деца, мама е дом, мама е почти всичко, тя е земя и небе, въздух, усмивка, закуска и вечеря, игра и сън без кошмари. Помня, че плаках много, в самолета, на летището, в колата. Не можех и не исках да спра. Тя ми липсваше и ме болеше, усещах тая болка отляво, онова присвиване в стомаха, което причинява сълзи. Това е мъка. От липсата на любимото.
Не помня точно, но беше тъмно, може би вече е било през нощта. Легнах и заспах в едно друго легло. Баба ми разказа приказка, дядо ме целуна сто пъти, но аз не исках да се утеша. Сега зная, че им е било тежко. Те просто искаха да бъдат с мен, да ме заведат на едно друго място, едно чудно място. И го направиха. На сутринта видях океана. Той ми говореше, пееше ми, тази песен чувам и до днес. Океанът ме утеши. Той пееше, а гласът му беше гласът на мама. Така говори морето, с любов. Любовта не се носи само по въздуха, тя е навсякъде, където я търсиш, но морето умее да й дава глас. Затова го обичам. То винаги ми говори с най-обичливия глас.
Чакам следващата ни среща, вълнувам се, точно като малко дете. Броя дните, минутите. Знам, че и морето ги брои. Ние сме едно. Просто любов!
Когато бях много малко момиченце, заминах надалеч с баба и дядо. Заминах в една страна, много далеч от мама. А, знаете, за малките деца, мама е дом, мама е почти всичко, тя е земя и небе, въздух, усмивка, закуска и вечеря, игра и сън без кошмари. Помня, че плаках много, в самолета, на летището, в колата. Не можех и не исках да спра. Тя ми липсваше и ме болеше, усещах тая болка отляво, онова присвиване в стомаха, което причинява сълзи. Това е мъка. От липсата на любимото.
Не помня точно, но беше тъмно, може би вече е било през нощта. Легнах и заспах в едно друго легло. Баба ми разказа приказка, дядо ме целуна сто пъти, но аз не исках да се утеша. Сега зная, че им е било тежко. Те просто искаха да бъдат с мен, да ме заведат на едно друго място, едно чудно място. И го направиха. На сутринта видях океана. Той ми говореше, пееше ми, тази песен чувам и до днес. Океанът ме утеши. Той пееше, а гласът му беше гласът на мама. Така говори морето, с любов. Любовта не се носи само по въздуха, тя е навсякъде, където я търсиш, но морето умее да й дава глас. Затова го обичам. То винаги ми говори с най-обичливия глас.
Чакам следващата ни среща, вълнувам се, точно като малко дете. Броя дните, минутите. Знам, че и морето ги брои. Ние сме едно. Просто любов!
Коктейл на плажа- мисията възможна
На плаж сте ходили, нали? На плаж, където децата пищят и родитителите или викат по тях или търчат като луди след тях и пак викат. Олелия! С деца на море! Катастрофа! Ден след ден, търчите, викате, безпокоите се, ако влязат по-навътре в морето. Нормално. Не почивате. Вие сте родители, все пак.
Най-трудоемка е почивката с много малки деца. Повечето експерти препоръчват да не водите дете под годинка на море. От здравословни съображения, не заради друго. Може и да са прави. Лично аз за пръв път заведох сина ми на 2 години, а дъщеря ми на 1 и нещо. Така се случи. Когато бяха бебета изобщо не си и помислях да тръгна надалеч с целия съпътстващ "антураж". Не че като станаха над годинка много по-различно беше. То са храни, канчета, тиганчета, 3 сака с дрехи, 2 аптечки, колички и какво ли още не. Веднъж носих даже и котлон! Вече съм позабравила тази чудна драма! Още обаче помня, едни комари с размер на птички, тях не мога да забравя никога!
Каквото и да си приказваме, всички добре знаем, че няма начин да се измъкнем от големия багаж, щом почиваме с децата. Та това е тяхното забавление, как ще им го отнемаме! И не го правим. Носим си чинно басейнчето, поясите, плувките, сто и двадест артикула за копаене, ровене и събиране на пясък, чадър, осемнадесет хавлии и хладилната чанта. От всички технологични измишльотини, създадени за облекчение в горещините, които познавам, след климатика, хладилната чанта е нещото, което много ценя и обичам. Нищо, че бая си тежи. Но за нея след малко. Да се върнем на плажа. Кой плаж обаче? Лично аз харесвам плажовете, които не са претъпкани с чадъри, шезлонги и сковани надве-натри съмнителни заведения за цаца и кебапчета. Не обичам, никак, ама хич, съседът по чадър да си тика краката в носа ми. Отвратително ми е и не си почивам. Още по невъзможно е да отидете с две малки деца на подобен плаж. Едно, че няма никак да ви е комфортно, точно заради навалицата около вас, второ и децата ще се изнервят, понеже те по природа обичат да им е широко и свободно. Няма да се занимават с някоя леля или чичко да им пазят и тишина, и спокойствие, я! То не е забавно, ако не е олелия, поне мъничка олелия. По тези причини, когато децата ми бяха малки, ходехме по разни забутани места, без много-много посетители. Преди години имаше такива по Черноморието. Сега нещата се промениха и тия уникални кътчета взеха безвъзвратно да изчезват. А това е жалко, толкова жалко и тъжно. Все пак, ако и вие не си падате много по навалицата и плажуването гъз до гъз, сигурна съм, че ще намерите някое от тия местенца, където да забиете чадърчето на първа линия, да метнете хавлиите на пясъка и да напълните басейнчето за малките. После, взимате детето, барабар с басейнчето и се натиквате под сянката на вашето си чадърче. Отваряте хладилната чанта, вадите сокче или водичка за него, а за вас бира, тоник или пък защо не и коктейл, предварително приготвен и чудесно охладен. Казвате си наздраве, никога не пропускайте наздравицата с децата, те това много го обичат. Пийвайте и говорете с децата, разказвайте им смешни, винаги смешни истории. Най-смешни са онези истории, в които смешните сте вие. Имате такива, нали? Жестоко! Давайте смело и влизайте в роля!
Ако децата ви са вече попораснали, те неминуемо ще искат да играят и самостоятелно, особено на брега и особено в най-големия пек! Опитайте се да ги накарате да носят шапка и ги мажете обилно със слънцезащитни кремове. Най-добре е шапките да са в светли цветове, а пък слънцезащитното мазило да е под формата на спрей, децата го предпочитат- по лесно и по-бързо се нанася и не им губи от ценното време за игра. В хладилната чанта винаги носете голямо количество вода, особено, ако сте по-далеч от мястото, където сте отседнали или няма магазинчета наблизо. Водата е хубаво нещо и за пиене, и за игра, разбира се. Играйте заедно с децата в морето, гушкайте ги, докато са още мънички и се наслаждавайте на прегръдката на вълните. Те обичат това и го запомнят. Тези моменти стават спомени, най-милите спомени, защото са обич, игра, свобода и радост. Те не се забравят. Никога, нали? Ако не носите надуваем басейн, таткото е човекът архитект. Копаенето на дълбока дупка, която морето само ще напълни с вода е чудесно забавление за децата, даже и за татковците, да не ги подценяваме, нали! Те, че и майките даже, са си също деца, малко поостарелички, ама детското не се отмива от душата току така. За по-напреднали в строителството, както и за онези с богато въображение, препоръчваме да се занимаят с по-сложната задача построяване на пясъчен замък. Аз така и не успях да създам нещо, дето да изтрае повече от пет минути, децата се справят по-успешно от мен. Аз ходя само да ги снимам и да подкачам баща им. Защото е забавно, нали?
Когато децата станат ученици, тогава става значително по-лесно и пътуването, и плажуването. Стига да има интернет, разбира се. Колкото и да не ни харесва, това е съвременният начин на общуване. Децата обичат своите приятели, не искат да губят връзка с тях, пък и е готино да се изфукаш с някоя снимка, че си на море, докато другите не са. И големите го правят. Много е гадно, нали? Ако поне за малко успеете да ги откъснете от безкрайния чат, то вероятно ще е или като ги помолите да отидат да ви купят нещо за хапване от плажното капанче, или да се разходят с баща си до някое близко място, където да си направят някоя и друга уникална профилна снимка. Мойте все катерят разни скали, та да им треперя, а пък те да ми се смеят. Щото нали, на тях им е забавно!
Та, ето, нали искахте коктейл на плажа. Дойде ви времето. Отваряйте хладилната чанта и ако ледът още не е станал на вода, слагайте го в чашата, сипвайте малко захар, изтискайте набързо един лайм, турнете му 5 листа мента, ром (да не забравите) и догоре газирана вода. Изтягайте се под сянката, пийвайте и слушайте любимия звук. Този на морето. Прекрасно, нали?
Желая ви весела ваканция и не забравяйте хладилната чанта!
Понеже няма да е честно само вие да го карате на коктейли, ето една много лесна рецепта за безалкохолно мохито за децата. То е същото като за големите, само му липсва ромът. За него си трябват 18 навършени, поне на нас така ни се иска!
Детско "Мохито"
Необходимо ви е следното:
Най-трудоемка е почивката с много малки деца. Повечето експерти препоръчват да не водите дете под годинка на море. От здравословни съображения, не заради друго. Може и да са прави. Лично аз за пръв път заведох сина ми на 2 години, а дъщеря ми на 1 и нещо. Така се случи. Когато бяха бебета изобщо не си и помислях да тръгна надалеч с целия съпътстващ "антураж". Не че като станаха над годинка много по-различно беше. То са храни, канчета, тиганчета, 3 сака с дрехи, 2 аптечки, колички и какво ли още не. Веднъж носих даже и котлон! Вече съм позабравила тази чудна драма! Още обаче помня, едни комари с размер на птички, тях не мога да забравя никога!
Каквото и да си приказваме, всички добре знаем, че няма начин да се измъкнем от големия багаж, щом почиваме с децата. Та това е тяхното забавление, как ще им го отнемаме! И не го правим. Носим си чинно басейнчето, поясите, плувките, сто и двадест артикула за копаене, ровене и събиране на пясък, чадър, осемнадесет хавлии и хладилната чанта. От всички технологични измишльотини, създадени за облекчение в горещините, които познавам, след климатика, хладилната чанта е нещото, което много ценя и обичам. Нищо, че бая си тежи. Но за нея след малко. Да се върнем на плажа. Кой плаж обаче? Лично аз харесвам плажовете, които не са претъпкани с чадъри, шезлонги и сковани надве-натри съмнителни заведения за цаца и кебапчета. Не обичам, никак, ама хич, съседът по чадър да си тика краката в носа ми. Отвратително ми е и не си почивам. Още по невъзможно е да отидете с две малки деца на подобен плаж. Едно, че няма никак да ви е комфортно, точно заради навалицата около вас, второ и децата ще се изнервят, понеже те по природа обичат да им е широко и свободно. Няма да се занимават с някоя леля или чичко да им пазят и тишина, и спокойствие, я! То не е забавно, ако не е олелия, поне мъничка олелия. По тези причини, когато децата ми бяха малки, ходехме по разни забутани места, без много-много посетители. Преди години имаше такива по Черноморието. Сега нещата се промениха и тия уникални кътчета взеха безвъзвратно да изчезват. А това е жалко, толкова жалко и тъжно. Все пак, ако и вие не си падате много по навалицата и плажуването гъз до гъз, сигурна съм, че ще намерите някое от тия местенца, където да забиете чадърчето на първа линия, да метнете хавлиите на пясъка и да напълните басейнчето за малките. После, взимате детето, барабар с басейнчето и се натиквате под сянката на вашето си чадърче. Отваряте хладилната чанта, вадите сокче или водичка за него, а за вас бира, тоник или пък защо не и коктейл, предварително приготвен и чудесно охладен. Казвате си наздраве, никога не пропускайте наздравицата с децата, те това много го обичат. Пийвайте и говорете с децата, разказвайте им смешни, винаги смешни истории. Най-смешни са онези истории, в които смешните сте вие. Имате такива, нали? Жестоко! Давайте смело и влизайте в роля!
Ако децата ви са вече попораснали, те неминуемо ще искат да играят и самостоятелно, особено на брега и особено в най-големия пек! Опитайте се да ги накарате да носят шапка и ги мажете обилно със слънцезащитни кремове. Най-добре е шапките да са в светли цветове, а пък слънцезащитното мазило да е под формата на спрей, децата го предпочитат- по лесно и по-бързо се нанася и не им губи от ценното време за игра. В хладилната чанта винаги носете голямо количество вода, особено, ако сте по-далеч от мястото, където сте отседнали или няма магазинчета наблизо. Водата е хубаво нещо и за пиене, и за игра, разбира се. Играйте заедно с децата в морето, гушкайте ги, докато са още мънички и се наслаждавайте на прегръдката на вълните. Те обичат това и го запомнят. Тези моменти стават спомени, най-милите спомени, защото са обич, игра, свобода и радост. Те не се забравят. Никога, нали? Ако не носите надуваем басейн, таткото е човекът архитект. Копаенето на дълбока дупка, която морето само ще напълни с вода е чудесно забавление за децата, даже и за татковците, да не ги подценяваме, нали! Те, че и майките даже, са си също деца, малко поостарелички, ама детското не се отмива от душата току така. За по-напреднали в строителството, както и за онези с богато въображение, препоръчваме да се занимаят с по-сложната задача построяване на пясъчен замък. Аз така и не успях да създам нещо, дето да изтрае повече от пет минути, децата се справят по-успешно от мен. Аз ходя само да ги снимам и да подкачам баща им. Защото е забавно, нали?
Когато децата станат ученици, тогава става значително по-лесно и пътуването, и плажуването. Стига да има интернет, разбира се. Колкото и да не ни харесва, това е съвременният начин на общуване. Децата обичат своите приятели, не искат да губят връзка с тях, пък и е готино да се изфукаш с някоя снимка, че си на море, докато другите не са. И големите го правят. Много е гадно, нали? Ако поне за малко успеете да ги откъснете от безкрайния чат, то вероятно ще е или като ги помолите да отидат да ви купят нещо за хапване от плажното капанче, или да се разходят с баща си до някое близко място, където да си направят някоя и друга уникална профилна снимка. Мойте все катерят разни скали, та да им треперя, а пък те да ми се смеят. Щото нали, на тях им е забавно!
Та, ето, нали искахте коктейл на плажа. Дойде ви времето. Отваряйте хладилната чанта и ако ледът още не е станал на вода, слагайте го в чашата, сипвайте малко захар, изтискайте набързо един лайм, турнете му 5 листа мента, ром (да не забравите) и догоре газирана вода. Изтягайте се под сянката, пийвайте и слушайте любимия звук. Този на морето. Прекрасно, нали?
Желая ви весела ваканция и не забравяйте хладилната чанта!
Понеже няма да е честно само вие да го карате на коктейли, ето една много лесна рецепта за безалкохолно мохито за децата. То е същото като за големите, само му липсва ромът. За него си трябват 18 навършени, поне на нас така ни се иска!
Детско "Мохито"
Необходимо ви е следното:
ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ!
понеделник, 3 юни 2019 г.
Ден като този
Добра съм точно преди да се събудя. Мразя аларми преди седем сутринта. Разкъсват ми сънищата и от цветни платна ги превръщат в раздрани парцалени късове. Отварям очи. Първо едното, после другото. Само сутрин го мога това. Кучето се е сгушило до гърдите ми и похърква спокойно и леко. Не е за ставане, не е. Май вали, май не. Някакво мътно слънце се опитва да надхитри тъмното. Не му се получава особено. Мозъкът ми загубва спомен за съня и ставам все по-лоша, и все по-мрачнам и все повече не се харесвам. Не си намирам пантофите. Сигурно кучето ги е изяло през нощта. Щъкам боса и ми е хладно на петите и на пръстите. Някак приятно хладно. Съседите са сварили кафе, време е и аз да сторя същото. Обичам този аромат, напомня ми, че някога съм била малка и майка ми ме е будила сутрин. Без аларми. С нейния глас. Тихо и лекичко. А баща ми пие кафе и пуши цигара на терасата. Кафе. И колко е хубаво да си малък. Магазинът долу точно отваря, виждам през балкона и набързо обувам още мокрите си от снощи маратонки. Ще изтичам за хляб. За децата, за някой и друг санвич за училище. Кафето е кипнало и малката ми панелна каторга мирише разкошно. Кучето се е събудило и се разтяга на килима. Тегли ми една прекрасно широка прозявка и отива да разбуди другите. Помага ми на добра воля. Куче е, все пак, най-добър приятел. Нося хляб и някакви кифли, ръми, ама едвам го усещам. Спи слънцето, още спи някъде. А аз не обичам да го чакам чак толкова. Ще взема да се покатеря на високо и да му издърпам завивките. Пред входа ни има цветно петно. Някое дете е изпуснало тебешири си и дъждът снощи ги е превърнал в картина. Синьо, червено, жълто, зелено. Да грее, върху старите плочки и да им вземе сивото. Всички излизат. Всички излизат без капка желание за излизане. Защото имат задачи. Учат, работят. Аз нямам вече такива. Ще изляза и аз, с кучето и с кафето. Имам две цигари и шест хиляди добри намерения. Мисля най-добре на зелено. В градинката розите са цъфнали и нахално ме гледат през своята недокосната красота. Изкъпали са листенца и вече са готови за слънцето. Аз също. Измивам четири меки лапи и моят съдружник в скиторенето, отива доволно да си подремне, додремне, по-точно. Той обича да спи. Аз също. В съня си съм хубава, много млада съм там и съм цветна. Като петното пред входа. Измивам си грозните мисли с топла вода и сапун, режа лимон и го дишам, ям го, с корите, и правя забавни гримаси на кучето. То нещо ми клати глава. Зарязвам отворен прозореца и излитам навън. Имам твърде шарен чадър, твърде. И всички ме гледат. Колите висят в задръстване. Аз вървя, даже леко подтичвам с маратонки с цвят портокал. И ми е смешно, ах колко много е смешно, щом гледам света през очилата си розови. В ден като този.
Абонамент за:
Публикации (Atom)