петък, 2 август 2019 г.

Ваканция

Някога, не много отдавна, едно момиче, което умело играеше с думите, написа едни чудни стихове.Може и да не се сещате коя е тя, но стиховете й със сигурност знаете. Ето част от тях:

"...Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза..."

Тези топли думички написа великолепната Петя Дубарова и те завинаги ще останат при нас. Ще си ги припомняме всеки път, когато се сетим за най-чудесното време - ваканцията. Зимна, пролетна или лятна,  особено лятната, ваканцията несъмнено води в класацията за най-обичани думи и не само на децата, а и на всички нас. Какво по-хубаво време от това, в което не се будиш сутрин от аларма с ужасен сигнал, какво по-хубаво от късна закуска в леглото, какво по-забавно от ден, прекаран с приятели на басейна или на плажа при любимото синьо и топло море. Времето, когато учебниците са затворени, контролните са забравени, когато усмивките са с наднормено тегло, когато крака са боси и очите са пълни с искри. Какво по-чудесно от късна вечеря в капанче на плажа, когато бризът е кротък и мек като дълго желана прегръдка, когато заспиваш, а кожата ти ухае на сол или когато сутрин се будиш от шум на вълни и нямаш търпение да се мушнеш в банския и да изтичаш на плажа. Ваканцията е онова невероятно време, когато всичко е шарено- дрехите, чадърите, сладоледът и коктейлите, но най- шарени са мечтите. Това е времето, когато те са толкова ярки и толкова близо до нас, времето, в което се сбъдват и времето, в което се раждат нови още по-пъстри, още по-големи, още по-невероятни и смели. Ваканцията е винаги трепетно чакана, сънувана, желана, тя винаги ще бъде най-обичаното време в годината. 
- Какво би било, ако няма ваканция - питам децата пред блока. Те са наредили бутилки лимонада на малка разтегателна маса. Сложили са голяма купа с лед, картонени чаши и сламки. Черпят всички, които минават и не искат пари, те просто се забавляват да създават усмивки. Какво ми отговориха ли? Само една дума, но пък всички в един глас: "- Ужасно!" Съгласна съм с тях, без ваканция би било наистина ужасно! 
Отивам да извадя от шкафа стария си сак и оранжевите  джапанки, те знаят че вече им е време за път. Време ни е за шарена ваканция и безброй мечти. Колкото песъчинки на брега, толкова са и мечтите ми? А Вашите?





Няма коментари:

Публикуване на коментар