Знаете, че в края на учебната година, учителите подготвят и предоставят на децата списък с препоръчителна литература. Това са произведения, които ще бъдат изучавани през новата учебна година. Няма съмнение, че ако децата отделят време да прочетат дадените произведения, това много би ги улеснило, когато в училище започнат работа по тях. Творбите, изучавани от 2 до 4 клас са основно в приказния жанр. Те са близко до начина, по който децата възприемат света. Фантсатични истории, приказки за животни- класически произведения и разбира се някои от по-съвременни истории. Във втори клас децата се запознават със света на Андерсен, историите на Братя Грим, с приказките на Ран Босилек и Ангел Каралийчев. Там, с шарените си чорапи, е разбира се и Пипи. Бъдещите третокласаници имат чудесни истории за четене, като приключенията на Ян Бибиян и приказките на познавача на детската душа Валери Петров. За четвъртокласниците нещата са една идея по-сложни и далечни. Те имат за задача да се запознаят с някои старогръцки митове и легенди, да се докоснат до богатството на езика в българските народни песни, както и да научат някои интересни български предания и легенди. Разбира се, приказната част е голяма и лека. За четвъртокласниците разказват Елин Пелин, Николай Райнов и Ерих Кестнер. И идва редът на петокласниците. Тук задачата за лятното четене е малко по-тежка. Старогръцка митология, славянска митология, митове за сътворението. Историите са чудесни, но езикът е малко сложен за децата. Така че, опитайте се да им помогнете, пояснявайки значението на някои непознати за тях думи, фрази или сложни пасажи. Добра идея е да им почетете и вие или да им разкажете историята така, както я чувствате вие. Винаги се стремете да ползвате повече прости изречения. Сложните изречения объркват децата и разконцентрират вниманието им. Това упражнение ще е полезно както за тях, така и за вас. Та, докъде стигнахме? Аха, до шести клас! Чудесна литература с водещ мотив- доброта и състрадание. Тук е Йовковият Серафим с палтото, нашарено с кръпки, където всяка кръпка е една сторена добрина. Тук е Малкият принц на Екзюпери и любовта му към едно капризно красиво цвете, с мъдростта на една лисица и силата на приятелството. В шести клас децата се запознават с тъгата в "Братчетата на Гаврош" на Христо Смирненски, с "Историята" на Паисий, с някои глави от романа на Вазов "Под игото" и с един от прекрасните разкази на Елин Пелин- "Косачи".
И сега, стигаме до мъчителния седми клас. Горещо препоръчваме, дори и децата ви да не обичат много да четат, пробвайте всички добри варианти, за да ги накарате да разберат, че ще им бъде много, много по-лесно в трудния седми клас, ако прочетат по-голяма част от предвидените произведения. Вероятно те не мислят така през ваканцията, твърде е вероятно, но е добре да прочетат поне по-обемните произведения като повестта "Немили-недраги" на Вазов и "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов. Всички останали произведения са с по-малък обем- това са разказите "По жицата" на Йовков, "По жътва" на Елин Пелин и "Една българка" на Вазов, както и лирическите произведения- на Ботев, Вазов и Яворов. Всички тези произведения са част от българската класическа литература и ако не за матурите, то за себе си е добре човек да ги познава. И понеже седмокласниците са вече големи хора, боравещи по-добре от родителите си с технологичните устройства, то пробвайте да привлечете вниманието с набиращите популярност аудио книги, достъпни в мрежата и прочетени от известни български артисти. Това е наистина добра идея и не само за седмокласниците, а за всички деца в горен курс. В програмата по литература, вероятно най-далечната и неприятна за четене от младежите е тази, която се изучава в девети клас- Омир, Есхил, Еврипид, жития и похвални слова. Трудна работа. Наистина трудна за съвремените деца. Познавайки изучваните произведения, мисля че, най-приятните часове по литература са в осми, единадесети и дванадесети клас, нищо че после има ДЗИ. Произведението, което е добре и ние да си припомнин от програмата за 10 клас е несъмнено "Ад" на Данте. То може да се чете винаги, нали?
Всички сме наясно, че живеем във високотехнологичен свят и че онази книга с корици, листа, с мирис на хартия и лепило не е вече толкова желана. Но само до момента, в който отворим на първата страница. После всичко е същото, както преди.
Казват, че днес децата четат по-малко, много по-малко. Може би е така, вероятно е така. Но дори и да четат по-малко, нека все пак не спират да четат изобщо. Дръжте книги по рафтовете вкъщи, нищо че те не им обръщат внимание. Някой ден ще се спрат и ще разлистят страниците. А там, между страниците, има много светове, някой от тях е и техният.
Няма коментари:
Публикуване на коментар