Кокичета за лошите момичета

Пет и половина следобед. Притъмнява бързичко навън. Денят още е с къси крачета и колкото и да се протяга, тъмнината се хвърля ловко върху гърба му с безупречния скок на грациозна черна пантера. Поглъща го за минута. Скоро ще се прибера от работа и вероятно ще трябва да метна някое и друго кюфте в тигана или пък да претопля лещата от оня ден. Така правят добрите момичета. Мятат кюфтета и претоплят манджи. Ама все ми е тая, аз добро момиче не съм, нищо, че имам златно отличие от международната организация на домакините. Това е защото не са ме проучили достатъчно добре и не се разкрили разни тъмни части от миналото ми  на лошо момиче. Ще си запаля една цигара и едно вино ще си отворя. Ще си хвана чашката, ще изляза на балкона, ще си настаня обличкото дупе на столчето  и ще си представя, че съм на парти в Лос Анджелис.
Издокарала съм се и  блестя от главата до палците на краката, защото и те ми се виждат в отворените небесносини сандалки. Перфектен маникюр. Прическа за хиляда долара и рокля на Шанел, ама късичка и отвратително секси. Мигам на парцалки и го търся в тълпата от хора, палми и рок величия. Малки, големи и средни на ръст. От миглите ми вали брокат. Минава келнер и ми предлага стогодишно уиски. Взимам две чашки. Около мен гъмжи от яки мадами, гримирани, червирани, напудрени, с големи гърди, с малки гърди, с големи дупета и с малки, повечето са с егати дългите крака, съвършено епилирани чак до гласните струни. Смутено поглеждам леко пълничките си крачета, размърдвам пръстчета и подръпвам левия край на рокличката. Тълпата избухва в радост. Две анорексични блондинки крещят и вият паднали на колене в меката зелена тревичка. Вдигам поглед, отмествам падналия над очите ми кичур и виждам голямата му усмивка. Вторачил се е в мен. Ще припадна. Тесни сини дънки, очертаващи ясно точно това, което трябва да очертаят, червено разкопчано сако, облечено на голо..Вярно ще припадна, то не се издържа. Той си се смее, поздравява наред, вдига от земята изпадналите в транс блондинки, лепва им по една мокра целувка и продължава напред. Те припадат. Спира до мен и взима едната чаша. Придърпва ме към себе си. Дългата му руса коса мирише на кокичета. Лошото момче на рока и аз доброто българско момиче пием стогодишно уиски и се натискаме пред отбор от лъскави сноби и рок звезди. Последното, което чувам е някакво нежно "Don't cry"!
- Кюф-те-та-таааааа!
Лос Анджелис се разпада и потъва в Тихия океан. Скачам от стола и спасявам вечерята. Леле как се отнесох. Глътка вино. Притрепервам от студа. Проклет февруари! Носът ми тече. Усещам, че рева. От очите ми падат сълзи, а не брокат на светли звездички. Взимам си цигара и се вторачвам навън в тъмното. Долу на паркинга има няколко коли, едната е някаква поучукана трошка, Голф или нещо подобно. Момче и момиче разговарят, застанали от двете й страни.. Не чувам думите им, но по движенията разбирам, че момчето съжалява, а момичето реве. Той минава от нейната страна и я прегръща през кръста. Слага глава на рамото й. Тя все още плаче. Момчето отваря вратата на колата. Момичето подсмърча и се качва, шалът й пада на асфалта. Той затваря вратата, вдига шала и се качва на шофьорското място. Не тръгват. Прозорците са отворени. Пушат. Слушат музика..Вече чувам..Пак онова разбъркващо мислите ми "Don"t cry".
- Уиски с много лед, за Вас млада госпжице! Изглеждате прекрасно тази вечер с тази твърде къса пола! - прегърнал ме е през кръста и ми говори в ухото. Изтръпвам. Така става, когато някой доближи твърде много ушите ми. Слага глава на рамото ми и ми подава почти замръзнала чаша уиски, незнайно колко годишно. Косата му е къса, чак боцка по бузата ми. Мирише на кокичета. Няма отърване от тия кокичета. Слава Богу тук поне лъскави сноби нямаме, само няколко луди съседки и един оранжев котарак, който обикаля по етажите и се моли за любов..до побъркване. Като мен. Лека нощ!