Нещо малко, нещо добро

Много обичам да хокам децата, много и по много, къде защото пак са сгафили нещо, къде, защото пак нещо са проспали, а понякога и ей така, чисто превантивно си ги овиквам, та да не забравят, че аз съм Върховният лидер и владея всички страни на силата. Това за шегата..донякъде! :) Та, понеже малко съм закачила и от светлата страна, ей са ще ги похваля, та където ги срещнете, шапка да им сваляте или по един ментов бонбон да ги почерпите! Янката, знаете е едно щураво момиче, дето има най-пъстрите очи на планетата и е безапелационна опозиция на всичко що й говорим с баща й. Прекалява редовно със смарт устройства и гледа да мине метър със сбития преразказ за миналата седмица. Понеже много са се разхайтили ( тая дума от баба ми я зная) с брат й и понеже мисията с "ИЗМИВАЙТЕ СИ ЧИНИИТЕ! " претърпя колосален провал, едно задължение съм им оставила и държа да се изпълнява без каквото и да било съпротивление. А то си е и приятно, че и здравословно, не е като да стържеш прегорели кюфтета от дъното на тенджера. Трябва да разхождат кучето. Всеки ден. Единият на обед преди училище, другият следобед. Усещам напрежението в Теди, ама опитите му да се скатава за момента нямат успех. Яна обича да излиза с Джар навън, особено ако е минус 10 и има два метра сняг. Върви ги търси..Три часа не им мърдат. Обаче нещата се променят, когато в София настане сезонът на калта. Лепкава, мазна и всепоглъщаща. Съвсем до нас си имаме една оградена градинка за кучета. Има пейки, гуми и някакви кучешки му препятствия. Ама няма трева. Имало е, ама отдавна..Та когато завали, единственото, което кръжи в мисълта ми е един много стар разказ на Елин Пелин. За ужасната кал..Навсякъде..дето, чак и в душите ни полепва мазно. Та и затова на градинката й викаме "Калната". Ама мани и калта даже. Боклуци има от всякакъв вид, размер и материал. Биологичните са на първо място. Нищо, че има две специални кошчета за тая работа. Ама са, как да си дигнеш задника от пейката, да си зарежеш бирата и да ходиш лайна да събираш. Някак не е много гот. Та, отебаваш я тая работа и си пушиш спокойно цигарката. После мяташ фасчето, комшията пък тегли един шут на картонената чашка от капучиното и бегате да си легате. После идват Майчето с дакела, Гошо с пинчера и Явката с големия пес. И чипс, и пуканки носят, и едно шише бира за всички. Лошо няма, забавляват си се хората, общуват. Това е хубаво и мен ме кефи също. Ама не ме кефи, че вчера Яна с Дейчето ходиха да събират боклуци и да се ровят буквало в лайната. Решили децата да почистят градинката. Купили ръкавици, четки, пълнят едни шишета и буркани с вода. Изчистили, разлепили ГРАМОТНО написани, хартиени табелки, с молба да се пази чисто! Два часа работа, две почти тринайсет годишни моми. После карах Яна да си извари ръцете с вряла вода, сигурно и Плами така е направила с Дея! :) Та, ето това е! Добри деца бе, работливи! И за хората мислят, и за животните, щото така се живее по-добре, нали? Сега ще купуваме чували с камъчета и ще садим тревица. Може пък другата пролет и някое срамежливо минзухарче да надигне главица покрай оградата. Може, що не! Тая кал ще си иде и ще дойде цветното, нали така, деца? БРАВО!