Петминутка

Пушим по цигара с колежките на задния вход на офиса. Пием блудкаво кафе и подхващаме темата за богатата българска душа. Всеки има какво да разкаже, това му е хубавото на следобедното кафе. Почнахме с озонатор за въздуха вкъщи и безобразно неприличната му цена от близо 1000 лева. Е, няма да го бъде, ще си дишаме токсичния софийски въздух. Пък някой си бил купил такъв и бил истински щастлив от придобивката. Мария разказва за някакви нейни приятели,. Мъжът спрял да хърка, детето и то. А, не, то спряло да се буди нощем. Хубава работа, ама не ми е хич по джоба, мамка му. У нас нощем прониква миризма на пържена риба и праз. Уникално. Сутрин е още по-добре. Имам чувството, че съседката пуши вкъщи и в кухнята се пържат кюфтета за целия блок. С много лук. Седем сутринта. Опитвам да оправя нещата със зверско течение и двойна доза кафе. Дори и френския парфюм се предава обаче пред уникалната комбинация от пръжки с лук и цигари "Средец". В асансьора положението е подобно, с разликата, че явно някой е бил доста на зор и се е изпуснал точно пред вратата на партера. Добро утро, скъпи съседи! Добро утро, България!
Към компанията ни се присъединява и Ивчето. Тя не пуши, но обича да контактува с пушачите. Затова е наш човек. Мария вади нова история. В съседния на нейния блок домоуправителят трябвало да се справи с някаква комисия, дошла по сигнал на живущи, че  от балконите масово се изхвърля боклук. Развеждал човекът комисията, с идеята да пропусне солената глоба от 2-3 хилядарки. Обиколили задблоковото пространство и тамън да си тръгнат и бам - пред домоуправителя каца найлонова торбичка на "Фантастико" с обелки от диня и разни други украси. Хилим се. Тоя човек е бил голям карък. Ивето се включва. Тя живее с баща си в Младост 3 или 4, не помня. Както и да е. Вървели си двамцата преди време и баща и почнал да я тика да върви по-бързичко напред и да не гледа встрани. Ама пусто женско любопитство, трае ли?! Сред игликите, дето някоя бабичка си гледа  2-3 изящно разстлани използвани дамски превръзки. Натюрморт. Класически. Нашенски. Тук и на мен ми стана гнусно, дето все пак съм жена. Взехме да анализираме. Значи, тая мацка е излязла от тоалетната с превръзката, отишла е до балкона и без капчица свян я е засилила. И това няколко пъти през деня. Представям си само как се носят по въздуха като изящни пеперуди. На простотията,обаче. Почивката ни е на привършване, но все пак не може да минем без шедьовър. Пак Ивето разказва. Прането изпрано, простряно на балкончето. Таткото доволен, че ще има чисти ризи за работа. Ивето събира прането, за да го изглади. И изненада- кисело, вкиснало зеленце по новите ризи, разпръснато по дрехите на парченца и листенца, с комплиментите на Добрите съседи. Култово изпълнение. Иде ти да ги напсуваш поне до пето коляно. Та така. Разделяме се с момичетата до следващата почивка след няколко часа. Докато изкачвам стълбите си мисля, че да живеем е просто, но не винаги чисто. Случайността да завали боклук и над вас не е за подценяване. Отваряйте чадърите, другарчета!