За децата ни

Когато бяхме деца, не родители, не баби и дядовци, а само деца, със синини по коленете и лактите и с пламък в очите, тогава светът беше наш, нищо, че беше голям, ние бяхме по-големи от него, по-силни от бурите, по-дълбоки от Марианската падина. Плувахме, където си искахме и мразехме да ни казват:" Излизай на плиткото, там е дълбоко за теб!". За децата дълбоко няма, няма тясно и далеч. Светът е техен и точно техен трябва да бъде, защото само децата пазят светлото. Големите и малките деца. За деня на детето големите деца искат да кажат благодаря на малките, благодаря, че ви има, вие сте светът, вие сте цялата наша вселена. Вселената на доброто! И дори да сте ни сърдити, дори и понякога да не искате да ви досаждаме с нашите стари приказки, дори и да нямате нужда от съвети и родителско мрънкане, дори и когато ни ядосвате с лоши обноски или слаби оценки в училище, дори и тогава, вие сте и ще бъдете нашата цяла вселена. Толкова големи сте вие и толкова голяма е обичта. Не само на 1 юни, а винаги и завинаги!